За нас

До 1989 г. единствената студентска организация, която съществува е Комсомолът. След нейното разпадане  се появяват множество други организации, като например Федерацията на независимите студентски дружества с лидер Емил Кошлуков. Общото между всички тях е, че те са нестабилни и с кратък живот, постоянно разтърсвани от конфликти помежду си. Въпреки фактическата липса на студентски съвети обаче, през цялото време в Общите събрания (ОС) на Университета е имало определен процент студенти, които да представляват своите колеги.

Студентските  организации са имали представители  и в дружествата, управляващи  студентските столове и общежития, спорните съоръжения на стадион Академик, както и представителство пред Министерство на образованието.

По-късно, за да се прекратят множеството скандали – кой е легитимен и кой  – не, както и кой кого представлява, се стига до идеята да се узакони  съществуването на единен Студентски съвет. Основната цел е неговите членове да бъдат легитимно избраните представители на студентите в Общото събрание на университета. Поправката в Закона за висшето образование е внесена за гласуване и приета от Народното събрание през 1996г. Основната функция на тази поправка е да установи легитимността на студентските представители пред ръководствата на университетите и пред Министерството на образованието. По този начин досега съществуващите студентски организации престават да бъдат партньор на институциите – тяхното място е заето от Студентските съвети.

Ключова роля в  създаването на Студентския съвет(СС) в СУ изиграват протестите през 1997. Въпреки че те реално забавят появата  на студентски съвет на Университета, активизират и мотивират изключително много студентите. За историческите събития през зимата на студентските стачки са изписани много редове, но ето какво ни разказа един от лидерите им – Петър Якимов:

„Първите  инициативи за протести срещу правителството бяха в края на декември 1996., но искрата дойде на 10.01.1997 след побоя на полицията, предизвикан от самите тях, над протестиращите. На 11.01.1997 зала 272 беше пълна със студенти. Реши се да се започнат ежедневни протести по улиците, както и да се създаде протестен комитет на студентите, като всеки факултет да излъчи по един представител. Една седмица по-късно беше създаден Координационния преподавателско-студентски съвет (КПСС) с представители по един преподавател и студент от факултет. Тази организация координираше както протестите на студентите, така и контактите с представители от други университети. Това представляваше цялото организиране на протестите. Останалото е история.”

Веднага след края на протестите и сесията, която тогава приключва през март, вече създадената  организация – КПСС – организира в три поредни дни гласуване в СУ за представители на студентите в Общото събрание на СУ или т.нар. Студентски съвет. На първите студентски избори активността е изключително висока – близо 30% от списъчния състав на студентите гласуват за избирането на свои представители. Гласуването е единственото по рода си, провеждано дотогава в български университет – с предизборна кампания и тайно гласуване с бюлетини. Първите избрани представители са 168 на брой, но тогава Общото събрание на университета наброява почти 1000 души. Първото събрание на новоизбрания Съвет се провежда на 09.05.1997. в Аулата на Ректората. Учредителното събрание се ръководи от Робърт Леви, а за председател се кандидатират Петър Якимов (ФМИ) и Владимир Йончев (ФФ) – и тримата сред основните организатори на протестите няколко месеца по-рано. Избран е Петър Якимов, който дори успява да си спечели прякора Пешо Стачката.

Трудностите на ентусиазираните студенти обаче  тепърва започват – от перипетиите  по получаване на собствена стая и бюджет през дългия процес на създаване на правилник на организацията до скандала около настанителната кампания през 1997. Студентският съвет тогава се опитва да организира по-гладко настаняване, но поради постоянните конфликти с тогавашния директор на поделение „Социално-битово обслужване” (ПСБО)не само не успяват, но и биват обвинени за настъпилата бъркотия. Тогава възниква идеята за създаване на Управителен съвет към ПСБО, в който да участват студенти, преподаватели и администрация. ПСБО функционира по този начин и до днес.

На национално ниво ролята на СС е изключително важна. Именно те инициират създаването  на общ представителен орган на студентите на национално ниво, след появата на студентски съвети в почти всички университети в страната. Националното представителство на студентските съвети (НПСС) е създаден след семинара на тази тема, проведен през 1998.

В днешни дни  историята на Студентския съвет  се пише далеч не със същия ентусиазъм, но и сега студентските представители  се опитват със зряло отношение да подпомагат решаването на студентските проблеми.

 

Председатели на Студентски съвет през годините:

⇒ Петър Якимов, ФМИ (1997 – 1999)

⇒ Николай Михайлов, СтФ (2001 – 2003)

⇒ Ангел Найденов (2003 – 2004)

⇒ Любомир Секиранов (2004 – 2005)

⇒ Димитър Колев (2005 – ноември 2007)

⇒ Светослав Станков (ноември 2007 – декември 2009)

⇒ Цвета Георгиева, ЮФ (декември 2009 – ноември 2011)

⇒ Христо Банов, ЮФ (ноември 2011 – декември 2011)

⇒ Антоанета Георгиева, ФСлФ (декември 2011 – април 2013)

⇒ Даниел Стоев, ФФ (април 2013 – декември 2014)

⇒ Валентин Станчев, вр. изп., ФЖМК (декември 2014 – март 2015)

⇒ Васил Силяновски, ЮФ (март 2015 – до момента)